Родина, Александър Геров

Невидими оръдия гърмят.

Висят над мен разкъсани просторите.
- Родино моя, трескава земя,
какво направиха със тебе хората?

Моретата се блъскат о брега
и планините се забулват с облаци.
И нещо страшно готвят ти сега
големите водачи на пророците.

Аз ще дочакам оня час велик,
когато с остри, светкащи зеници
ще тръгна като беден, прост войник,
за да те браня, майко, от войниците.

Аз ще те браня, майчице земя -
ще браня твойте птици и животни
и своята настръхнала съдба
докрай ще нося гордо и безропотно.

Когато падна смъртно наранен,
ще затръбят от болка ветровете
и мойто знаме - родното небе -
ще ме обсипе с блясъци и ордени.

Тогаз ще дойде Ботевия вълк,
ще клекне, ще ми ближе кротко раните
и аз щастлив навеки ще заспя,
защото вярно и докрай те браних.

1940