препечатано от Факти
„В областта на културата процесите са от последните десет години, за да се стигне до това състояние. Много пъти сме си говорили и в други ефири, че състоянието на театралната критика – това, с което аз се занимавам, защо изчезва. Това са десет години, в които едно и също трябваше да повтарям, че това е състоянието и на културната политика, и състоянието на медиите – доколко допускат да има театрална критика, изобщо да има критически дух и критическо съзнание към обкръжаващото ни“.
Това каза Гергана Пирозова – театровед и театрален критик, пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ.
„Ние сме свидетели на небезизвестната културна реформа на Вежди Рашидов, но тук трябва да отбележим, че тази културна реформа всъщност промени отношението към културата. Ние знаем, че културата е най-общо казано – има хиляди дефиниции, но ако предположим, че културата е система от символи, които ние предаваме и собствения си опит, но и всичко социално – нашето социално наследство, културата е и нашите общи кодове, с които ние предаваме натрупания опит на следващите и по-следващите.
Изведнъж ние се оказваме в състояние, в което за културата се говори като за пазар. За културата се говори, че тя най-после трябва да влезе в т. нар. пазарна икономика", каза Пирозова и допълни: "Това - в целия културен цивилизован свят и на Запад и на Изток, да кажеш, че културата е пазар и нищо повече е не просто кощунство, това е варварство“.
„Ние сме свидетели на едно много ясно действие. Започна с това да унижава гилдията, сценичните изкуства, изобщо хората, занимаващи се с култура да обясняват как са мързеливи и затова не могат да изкарат пари, затова искат само държавата да им дава“, коментира Гергана Пирозова.
„Те си създадоха мрежа, с която да си създават собствени образи, които да представляват привидно културата в България. Така, както всяка диктатура прави. Така, както всяка задържала се твърде дълго власт – тя си създава популярни лица. Това направиха и те“, каза още тя.
„Ето например сценичните изкуства. Повечето назначени - и това е ясно, са политически. Какво има да се учудваме кой как реагира. Ами, той е зависим. Той ако реагира, моментално ще бъде наказан. Ние бяхме свидетели на такива действия, когато 2016 година гилдията се събуди за кратко и поиска оставката на Вежди Рашидов за провежданата реформа", допълни Пирозова.
„Ние сме свидетели на – много ми е тъжно да кажа, загуба на достойнство в гилдията. Огромно и всеобщо, за съжаление. Има, разбира се, колеги, които ходят на протестите – както и аз ходя, които са озадачени от поведението на част от нашите колеги и даже се попитахме как ще се гледаме след това в очите. Аз затова наистина смятам, че ние сме в исторически момент. Да, разделени сме – от страна на морала и от страната на обслужващите“, каза Гергана Пирозова.
„В гилдията с тези хора как ще се гледаме после в очите, когато на мен ми се пише: „Малко са те били, трябваше повече да те бият на площада“? И това е колега, който е изискан, той в живота даже има роля на интелектуалец“, допълни тя.
„Аз в момента се връщам от единствения фестивал, който успя да се състои в провинцията – в град Лом, на любителските театри. Тъй като аз от много време се занимавам с любителски театър, за мен това е огромно вдъхновение – да видиш едни абсолютно изоставени хора, които на живот и смърт са се вкопчили не в друго, а в театър, които правят театър със сетни сили.
Не можете да си представите трагедията в очите на тези хора. Защото ако трябва да кажа в какво живеем – всеки казва: „Ние сме в някакъв фарс, ние сме в някакъв абсурд“, не ние сме в трагедия. С много трупове, с много жертви, за които ние непрекъснато мълчим сякаш не е пред очите ни. Но когато отидеш в тези населени места, когато се срещнеш с тези хора и ти казват: „Нашето село беше от 3000 човека, сега Гергана, сме само 300 и правим театър на живот и смърт“, питам ги държавата помага ли, общината помага ли, не, не – "всичко си правим сами", тогава разбираш пред какво сме изправени. Ние сме изправени пред геноцид. Веднъж телата ни изчезват, преди това духа“, каза Пирозова в студиото на ФАКТИ.
„Ето това може да обедини цялата нация – да пожелаем да оживеем. Да пожелаем да не си предаваме духа и да не предаваме телата си“, допълни тя.
„Аз съм цяла седмица в Лом. Виждам тъгата в очите на тези хора и страха, защото цялата администрация е превзета от ГЕРБ и никой не смее нищичко да каже, защото знае, че след това ще бъде наказан. И това се случва непрекъснато. Тази изоставена част от България. Три дена няма вода. Да, знам, че е злободневно, но то е илюстрация“, каза Пирозова.
„Ние ги нападаме тези хора - защо и те не излизат в Лом на протест да викат за оставка. Това са смазани, изоставени хора. И не от днес – от 30 години са изоставени. И ние искаме от тях да станат героите на деня. Ами, цената после – кой ще я плати? Пак те ще я платят. Затова по-скоро ми се иска да обърнем внимание на тези хора там във всички изоставени райони. Да го окуражаваме, а не да ги обиждаме“, каза още тя.
„Но защо го разказвам това. Отивам аз в Лом, три дена няма вода, най-после тръгва едно чучурче и се зашушуква – няма никъде съобщение за това нещо, но Караянчева пристига в Лом по време на фестивала, наема си залата по време на фестивала, кани само с покани за членове на ГЕРБ, обяснява ни как трябва да го ходим пеша, защото метрото е на Бойко Борисов.
В града никой не знае. Само нещо се шушука, няма никъде съобщение нищо – толкова странно. Пристигат десет джипа, НСО, охрани, страшно нещо, хората не знаят какво става, провежда се цялата тази агитация, която беше отново унизителна за тези културни хора, защото тази жена не е проверила да види кой е този град Лом, каква история има този град Лом, че там е първият театър, че това е бил един от най-богатите градове заради търговията, Дунава, първата австрийска корабна асоциация, изобщо богат търговския град някога. С дух.
И тя отива и - за да се прави на човек от народа, започва да им говори меко, а там говорят твърдо. Говори на меко, за да е близко до народа. Как, противопоставяйки ни отново – ние, софиянците протестиращите на нас, тези в провинцията. Много е страшно, но по-страшното е, че откриваш - като бели петна в мозъка, цели територии напуснати. Няма ги хората“, каза Пирозова в края на разговора.
„В областта на културата процесите са от последните десет години, за да се стигне до това състояние. Много пъти сме си говорили и в други ефири, че състоянието на театралната критика – това, с което аз се занимавам, защо изчезва. Това са десет години, в които едно и също трябваше да повтарям, че това е състоянието и на културната политика, и състоянието на медиите – доколко допускат да има театрална критика, изобщо да има критически дух и критическо съзнание към обкръжаващото ни“.
Това каза Гергана Пирозова – театровед и театрален критик, пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ.
„Ние сме свидетели на небезизвестната културна реформа на Вежди Рашидов, но тук трябва да отбележим, че тази културна реформа всъщност промени отношението към културата. Ние знаем, че културата е най-общо казано – има хиляди дефиниции, но ако предположим, че културата е система от символи, които ние предаваме и собствения си опит, но и всичко социално – нашето социално наследство, културата е и нашите общи кодове, с които ние предаваме натрупания опит на следващите и по-следващите.
Изведнъж ние се оказваме в състояние, в което за културата се говори като за пазар. За културата се говори, че тя най-после трябва да влезе в т. нар. пазарна икономика", каза Пирозова и допълни: "Това - в целия културен цивилизован свят и на Запад и на Изток, да кажеш, че културата е пазар и нищо повече е не просто кощунство, това е варварство“.
„Ние сме свидетели на едно много ясно действие. Започна с това да унижава гилдията, сценичните изкуства, изобщо хората, занимаващи се с култура да обясняват как са мързеливи и затова не могат да изкарат пари, затова искат само държавата да им дава“, коментира Гергана Пирозова.
„Те си създадоха мрежа, с която да си създават собствени образи, които да представляват привидно културата в България. Така, както всяка диктатура прави. Така, както всяка задържала се твърде дълго власт – тя си създава популярни лица. Това направиха и те“, каза още тя.
„Ето например сценичните изкуства. Повечето назначени - и това е ясно, са политически. Какво има да се учудваме кой как реагира. Ами, той е зависим. Той ако реагира, моментално ще бъде наказан. Ние бяхме свидетели на такива действия, когато 2016 година гилдията се събуди за кратко и поиска оставката на Вежди Рашидов за провежданата реформа", допълни Пирозова.
„Ние сме свидетели на – много ми е тъжно да кажа, загуба на достойнство в гилдията. Огромно и всеобщо, за съжаление. Има, разбира се, колеги, които ходят на протестите – както и аз ходя, които са озадачени от поведението на част от нашите колеги и даже се попитахме как ще се гледаме след това в очите. Аз затова наистина смятам, че ние сме в исторически момент. Да, разделени сме – от страна на морала и от страната на обслужващите“, каза Гергана Пирозова.
„В гилдията с тези хора как ще се гледаме после в очите, когато на мен ми се пише: „Малко са те били, трябваше повече да те бият на площада“? И това е колега, който е изискан, той в живота даже има роля на интелектуалец“, допълни тя.
„Аз в момента се връщам от единствения фестивал, който успя да се състои в провинцията – в град Лом, на любителските театри. Тъй като аз от много време се занимавам с любителски театър, за мен това е огромно вдъхновение – да видиш едни абсолютно изоставени хора, които на живот и смърт са се вкопчили не в друго, а в театър, които правят театър със сетни сили.
Не можете да си представите трагедията в очите на тези хора. Защото ако трябва да кажа в какво живеем – всеки казва: „Ние сме в някакъв фарс, ние сме в някакъв абсурд“, не ние сме в трагедия. С много трупове, с много жертви, за които ние непрекъснато мълчим сякаш не е пред очите ни. Но когато отидеш в тези населени места, когато се срещнеш с тези хора и ти казват: „Нашето село беше от 3000 човека, сега Гергана, сме само 300 и правим театър на живот и смърт“, питам ги държавата помага ли, общината помага ли, не, не – "всичко си правим сами", тогава разбираш пред какво сме изправени. Ние сме изправени пред геноцид. Веднъж телата ни изчезват, преди това духа“, каза Пирозова в студиото на ФАКТИ.
„Ето това може да обедини цялата нация – да пожелаем да оживеем. Да пожелаем да не си предаваме духа и да не предаваме телата си“, допълни тя.
„Аз съм цяла седмица в Лом. Виждам тъгата в очите на тези хора и страха, защото цялата администрация е превзета от ГЕРБ и никой не смее нищичко да каже, защото знае, че след това ще бъде наказан. И това се случва непрекъснато. Тази изоставена част от България. Три дена няма вода. Да, знам, че е злободневно, но то е илюстрация“, каза Пирозова.
„Ние ги нападаме тези хора - защо и те не излизат в Лом на протест да викат за оставка. Това са смазани, изоставени хора. И не от днес – от 30 години са изоставени. И ние искаме от тях да станат героите на деня. Ами, цената после – кой ще я плати? Пак те ще я платят. Затова по-скоро ми се иска да обърнем внимание на тези хора там във всички изоставени райони. Да го окуражаваме, а не да ги обиждаме“, каза още тя.
„Но защо го разказвам това. Отивам аз в Лом, три дена няма вода, най-после тръгва едно чучурче и се зашушуква – няма никъде съобщение за това нещо, но Караянчева пристига в Лом по време на фестивала, наема си залата по време на фестивала, кани само с покани за членове на ГЕРБ, обяснява ни как трябва да го ходим пеша, защото метрото е на Бойко Борисов.
В града никой не знае. Само нещо се шушука, няма никъде съобщение нищо – толкова странно. Пристигат десет джипа, НСО, охрани, страшно нещо, хората не знаят какво става, провежда се цялата тази агитация, която беше отново унизителна за тези културни хора, защото тази жена не е проверила да види кой е този град Лом, каква история има този град Лом, че там е първият театър, че това е бил един от най-богатите градове заради търговията, Дунава, първата австрийска корабна асоциация, изобщо богат търговския град някога. С дух.
И тя отива и - за да се прави на човек от народа, започва да им говори меко, а там говорят твърдо. Говори на меко, за да е близко до народа. Как, противопоставяйки ни отново – ние, софиянците протестиращите на нас, тези в провинцията. Много е страшно, но по-страшното е, че откриваш - като бели петна в мозъка, цели територии напуснати. Няма ги хората“, каза Пирозова в края на разговора.
