Показват се публикациите с етикет Интелектуалците. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Интелектуалците. Показване на всички публикации

Гергана Пирозова: Ние сме изправени пред геноцид

"Ето това може да обедини цялата нация – да пожелаем да оживеем", каза Пирозова

препечатано от Факти

„В областта на културата процесите са от последните десет години, за да се стигне до това състояние. Много пъти сме си говорили и в други ефири, че състоянието на театралната критика – това, с което аз се занимавам, защо изчезва. Това са десет години, в които едно и също трябваше да повтарям, че това е състоянието и на културната политика, и състоянието на медиите – доколко допускат да има театрална критика, изобщо да има критически дух и критическо съзнание към обкръжаващото ни“.

Това каза Гергана Пирозова – театровед и театрален критик, пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ.

„Ние сме свидетели на небезизвестната културна реформа на Вежди Рашидов, но тук трябва да отбележим, че тази културна реформа всъщност промени отношението към културата. Ние знаем, че културата е най-общо казано – има хиляди дефиниции, но ако предположим, че културата е система от символи, които ние предаваме и собствения си опит, но и всичко социално – нашето социално наследство, културата е и нашите общи кодове, с които ние предаваме натрупания опит на следващите и по-следващите.





Изведнъж ние се оказваме в състояние, в което за културата се говори като за пазар. За културата се говори, че тя най-после трябва да влезе в т. нар. пазарна икономика", каза Пирозова и допълни: "Това - в целия културен цивилизован свят и на Запад и на Изток, да кажеш, че културата е пазар и нищо повече е не просто кощунство, това е варварство“.

„Ние сме свидетели на едно много ясно действие. Започна с това да унижава гилдията, сценичните изкуства, изобщо хората, занимаващи се с култура да обясняват как са мързеливи и затова не могат да изкарат пари, затова искат само държавата да им дава“, коментира Гергана Пирозова.

„Те си създадоха мрежа, с която да си създават собствени образи, които да представляват привидно културата в България. Така, както всяка диктатура прави. Така, както всяка задържала се твърде дълго власт – тя си създава популярни лица. Това направиха и те“, каза още тя.





„Ето например сценичните изкуства. Повечето назначени - и това е ясно, са политически. Какво има да се учудваме кой как реагира. Ами, той е зависим. Той ако реагира, моментално ще бъде наказан. Ние бяхме свидетели на такива действия, когато 2016 година гилдията се събуди за кратко и поиска оставката на Вежди Рашидов за провежданата реформа", допълни Пирозова.

„Ние сме свидетели на – много ми е тъжно да кажа, загуба на достойнство в гилдията. Огромно и всеобщо, за съжаление. Има, разбира се, колеги, които ходят на протестите – както и аз ходя, които са озадачени от поведението на част от нашите колеги и даже се попитахме как ще се гледаме след това в очите. Аз затова наистина смятам, че ние сме в исторически момент. Да, разделени сме – от страна на морала и от страната на обслужващите“, каза Гергана Пирозова.

„В гилдията с тези хора как ще се гледаме после в очите, когато на мен ми се пише: „Малко са те били, трябваше повече да те бият на площада“? И това е колега, който е изискан, той в живота даже има роля на интелектуалец“, допълни тя.

„Аз в момента се връщам от единствения фестивал, който успя да се състои в провинцията – в град Лом, на любителските театри. Тъй като аз от много време се занимавам с любителски театър, за мен това е огромно вдъхновение – да видиш едни абсолютно изоставени хора, които на живот и смърт са се вкопчили не в друго, а в театър, които правят театър със сетни сили.

Не можете да си представите трагедията в очите на тези хора. Защото ако трябва да кажа в какво живеем – всеки казва: „Ние сме в някакъв фарс, ние сме в някакъв абсурд“, не ние сме в трагедия. С много трупове, с много жертви, за които ние непрекъснато мълчим сякаш не е пред очите ни. Но когато отидеш в тези населени места, когато се срещнеш с тези хора и ти казват: „Нашето село беше от 3000 човека, сега Гергана, сме само 300 и правим театър на живот и смърт“, питам ги държавата помага ли, общината помага ли, не, не – "всичко си правим сами", тогава разбираш пред какво сме изправени. Ние сме изправени пред геноцид. Веднъж телата ни изчезват, преди това духа“, каза Пирозова в студиото на ФАКТИ.

„Ето това може да обедини цялата нация – да пожелаем да оживеем. Да пожелаем да не си предаваме духа и да не предаваме телата си“, допълни тя.

„Аз съм цяла седмица в Лом. Виждам тъгата в очите на тези хора и страха, защото цялата администрация е превзета от ГЕРБ и никой не смее нищичко да каже, защото знае, че след това ще бъде наказан. И това се случва непрекъснато. Тази изоставена част от България. Три дена няма вода. Да, знам, че е злободневно, но то е илюстрация“, каза Пирозова.

„Ние ги нападаме тези хора - защо и те не излизат в Лом на протест да викат за оставка. Това са смазани, изоставени хора. И не от днес – от 30 години са изоставени. И ние искаме от тях да станат героите на деня. Ами, цената после – кой ще я плати? Пак те ще я платят. Затова по-скоро ми се иска да обърнем внимание на тези хора там във всички изоставени райони. Да го окуражаваме, а не да ги обиждаме“, каза още тя.

„Но защо го разказвам това. Отивам аз в Лом, три дена няма вода, най-после тръгва едно чучурче и се зашушуква – няма никъде съобщение за това нещо, но Караянчева пристига в Лом по време на фестивала, наема си залата по време на фестивала, кани само с покани за членове на ГЕРБ, обяснява ни как трябва да го ходим пеша, защото метрото е на Бойко Борисов.

В града никой не знае. Само нещо се шушука, няма никъде съобщение нищо – толкова странно. Пристигат десет джипа, НСО, охрани, страшно нещо, хората не знаят какво става, провежда се цялата тази агитация, която беше отново унизителна за тези културни хора, защото тази жена не е проверила да види кой е този град Лом, каква история има този град Лом, че там е първият театър, че това е бил един от най-богатите градове заради търговията, Дунава, първата австрийска корабна асоциация, изобщо богат търговския град някога. С дух.

И тя отива и - за да се прави на човек от народа, започва да им говори меко, а там говорят твърдо. Говори на меко, за да е близко до народа. Как, противопоставяйки ни отново – ние, софиянците протестиращите на нас, тези в провинцията. Много е страшно, но по-страшното е, че откриваш - като бели петна в мозъка, цели територии напуснати. Няма ги хората“, каза Пирозова в края на разговора.

Айзък Азимов за интелигентността

Айзък Азимов:

"Какво е интелигентността все пак? Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.
През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклоности са близки до моите?
Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.
Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.
Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му не са лишени от основание.”