Шабла отбелязва днес 55 години от обявяването си за град

Шабла отбелязва днес 55 години от обявяването си за град. Празникът се отбелязва на 27 август съгласно решение на Общинския съвет. На този ден през 1969 година с Указ 828 на Президиума на Народното събрание, който е обнародван в "Държавен вестник“ на 29 август 1969 г., Шабла е обявен за град.

Кметът на общината Мариан Жечев поздрави жителите на града в социалните мрежи. "В днешния празничен ден - 27 август, искам да изразя своята благодарност към хората, които обичат и милеят за нашия роден град, които не щадят своите идеи, енергия и труд за развитието и модернизирането на Шабла. Да изкажа своята признателност към всички, които са работили и оставили своята диря за благополучието и просперитета на нашия град", посочва в поздравлението си Жечев. Той благодари на бизнеса и на всички институции за оказаното доверието и безрезервна подкрепа. "Бъдещето на нашия град зависи от личния принос на всеки гражданин, от нашата ангажираност, от чувството ни за отговорност и желанието да продължим да работим Шабла да става все по-добро място за живеене. Само с общите ни усилия ще съградим това, което желаем. Отговорността, която нося пред всички Вас е голяма и Ви благодаря, че заедно продължаваме да бъдем обединени около общата ни цел – бъдещето на нашия град и развитието на нашата община. Бъдете здрави, щастливи и успешни в делата си. Градът ни е жив и богат с хора като вас", завършва Мариян Жечев.

Годишнината ще бъде почетена с концерта "Симфоничен рок" на Симфониета "София" и джаз формация "София" на 30 август, съобщиха от община Шабла. Диригент е Свилен Симеонов, вокали Яна Чакалска, Адриана Бенова и Живко Желев. В концерта ще се включи и саксофонистът Димитър Бакърджиев. Ще бъдат изпълнени произведения от репертоара на "АББА", "Бийтълс", "Куин", "Дийп пърпъл", "Юръп".

/РБ/

БТА

С Празник на самоводския лук във великотърновското село Самоводене отбелязаха 150 години от създаването на местното читалище

С Празник на самоводския лук във великотърновското село Самоводене отбелязаха 150 години от създаването на местното Народно читалище „Извор 1873“. На площада пред културната институция се събраха стотици жители и гости на населеното място, а специално участие в програмата взе популярният готвач Ути Бъчваров. Пред очите на всички, заедно със своите помощници, той приготви голямо количество самоводска лучена яхния, която накрая раздаде на присъстващите. Някои от тях получиха и подаръци от него, а други си тръгнаха със снимка или автограф за спомен.

В чест на самоводския лук, с който в миналото се е търгувало не само в страната, но и в Европа, бе организирано кулинарно състезание. Ястията на участниците в неговите четири категории бяха оценявани от тричленно жури във всяка от тях. В категория „Самоводската яхния от рецептите на баба до салатата и мезетата на дядо" победител стана Маргарита Цидинова. В раздел „Лек за всичко търсиш ти, супа лучена сготви" на първо място беше класирана Марица Асад Саид. В категория „ Пита или баница с лук ще можеш ли? Кажи и ни донеси!" най-висока оценка заслужи Владимир Панчев. В раздел ,,Торта сладко и бисквити - всички са ни любими и не ги оставяй скрити" журито открои десерта на Богдан Стоянов. Всички класирани на призовите три места във всяка категория получиха награди.

За присъстващите на празника имаше разнообразни забавления и състезания. В тях се включиха кмета на Самоводене Валентин Къндев, световната рекордьорка по хвърляне на копие и жител на селото Антоанета Селенска, готвачът Радослав Машков, както и голяма част от децата и техните родители. За най-малките гости на събитието имаше работилнички за рисуване, оцветяване на глинени или гипсови отливки на зеленчукови фигурки. За всякакви възрасти бяха подходящи демонстрациите на членовете на великотърновското сдружение „Седянка“, които показаха плъстене на вълна, тъкане на черги, везба и други характерни за стария български бит занимания.

Приветствие към присъстващите поднесе заместник-кметът на община Велико Търново Нейко Генчев. Той припомни, че лукът е растение, което съпътства човечеството от дълбока древност до наши дни, както като храна, така и като лекарство. Генчев допълни, че дори Шекспир има стихове, посветени на лука и пожела самоводската общност да е здрава и единна като люспите в главата на този зеленчук.

В музикалната програма взеха участие мажоретките от клуб „Астрея“ при Основно училище „Бачо Киро" във Велико Търново, в чиито танци импровизирано се включи и Ути Бъчваров, многогласен хор за обработен фолклор „Родна земя" и танцов състав „Бисери“ с ръководител Бисерка Станчева при Народно читалище „Извор 1873“. Пред публиката се изявиха гостите от певческата група при Народно читалище „Йордан Миндов-1892“ в търговишкото село Алваново, а също и младите изпълнители Кристиян Менев, Гергана Здравкова, Кремена Добрева, Александра Иванова и Пламена Петрова.

С това събитие организаторите си бяха поставили за цел да сплотят самоводската общност. Средствата за него бяха осигурени от инициативния комитет, създаден за отбелязване на юбилея на читалището, а някои продукти - доставени от жители на селото. На празника беше поставена и кутия за събиране на дарения, които ще бъдат предоставени за лечението на самодееца в местното читалище Петя Петрова.

/АКМ/
БТА

С научен форум, посветен на 139 години от Съединението на България, започнаха четиридневните празници във Велико Търново

С научен форум, посветен на 139 години от обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, започнаха четиридневните празници във Велико Търново. Срещата се проведе в Музей „Възраждане и Учредително събрание“, в залата, в която е приета Търновската конституция.

Основни лектори бяха проф. д.ю.н. чл.-кор. на БАН и съдия на Конституционния съд на България Атанас Семов и доц. д-р Милен Михов. Със свои изказвания се включиха още кметът на Велико Търново Даниел Панов и директорът на Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ доц. д-р Калина Иванова. Форумът бе открит с изпълнения на Детска вокална група „Пеещи камбанки“ с ръководител Владимир Габров и прочитане на Манифеста на княз Александър I за обявяване на Съединението.

В лекцията си доц. д-р Милен Михов посочи, че Велико Търново – столица на Съединението, може да звучи изненадващо и да предизвиква първоначални обвинения в местен патриотизъм, но това твърдение не е далеч от истината. Той припомни, че през 1880 г. е осъществен първият опит за Съединение, който изработва план с ясно разпределени функции. Той се осъществява през 1885 г. и превръща Велико Търново в столица на Съединението, трансформираща революцията в общонационално дело, което трябва успешно да бъде защитено и международно признато.

„Именно тук знамето на Съединението се поема в ръцете на българското Княжество, постигайки рядко осъществимото единство между народ и държава“, посочи доц. д-р Михов. Очертаният процес на Съединението може да се опише по следния начин – той започва във Велико Търново с първоначалната съпротива срещу Берлинския договор и създаването на комитетите „Единство“, преминава през борбата на българите в Южна България за реална автономия на Източна Румелия като втора българска държава и подготовката на народно въстание. Следващият момент е трансформирането на пловдивската революция в общонационално дело и държавна политика, което става във Велико Търново, за да завърши с провъзгласяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. отново във Велико Търново, обобщи доц. Михов.

Кметът на града Даниел Панов посочи, че днес великотърновци са първите, които с това събитие поставят начало на празненствата по случай 139 години от Съединението на България. Той също подчерта водещото място на града в зараждането и осмислянето на идеята за национално обединение и за подготовката на Съединението. „Именно тук княз Александър Батенберг узаконява Съединението, издавайки на 8 септември 1885 г. своя княжески Манифест“, посочи Панов. „Това особено и централно място на нашия град е още от времето на Възраждането, утвърждава се с Учредителното събрание и Търновската конституция, с Манифеста на Съединението и достига своя апогей с обявяването на Независима България“, подчерта кметът на Велико Търново и апелира за обединение и единство и в днешни дни.

След изказването на кмета на града, доц. д-р Калина Иванова представи презентация с документи и факти, показващи приносът на Велико Търново за успешната реализация на Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Тя припомни, че на 29 август 1878 г. в старопрестолния Търновград, в Хаджи Недялковата къща, където по това време се помещава емблематичното читалище „Надежда-1869" и е отседнал Любен Каравелов, е основан благотворителния комитет „Единство”. Тази първа по рода си организация в Княжеството е в отговор на несправедливите решения на Берлинския конгрес. Сред 38-те й учредители са елитни представители на търновската предосвобожденска общественост и доскорошни революционери като Стефан Стамболов, Христо Иванов Големия, Христо Караминков – Бунито, Никола Обретенов и Любен Каравелов. Други са бъдещи авторитетни строители на новата българската държавност - Данаил Николаев, Олимпи Панов, Георги и Никола Живкови, д-р Стат Антонов, Цани Гинчев, Димитър х. Павли Иванов и Константин Паница.

В лекцията си проф. д.ю.н. чл.-кор. Атанас Семов посочи, че месец септември има особено значение в българския празничен гердан заради честването на Съединението и Независимостта. Този ценностен пантеон трябва да се разглежда в единство, защото това са едни от малкото значими национални постижения, които сме постигнали сами, подчерта проф. Семов.

„Смятам, че е изключително важно за нацията ни да говорим, но и да осмисляме дните на Съединението и на Независимостта, защото са свързани и с един парадокс. Те символизират две ценности, които драматично ни липсват днес – единство и независимост“, добави той. Според проф. Семов сега няма ясни и смислени национални приоритети, а зависимостта от чуждите интереси достига заплашително високи нива и пречи на единението. Като съществени слабости, които народът ни трябва да се постарае да изчисти, за да върви напред, той посочи късата памет, отсъствието на колективна сила и патологичното българско търпение. „Ние сме длъжни да вярваме, че можем да променим тази картина на националния си характер и да изменим хода на съдбата си“, каза той. Според него е особено важно да подобрим образованието си и да изберем добри управници на държавата.

/ТС/

БТА

Четири премиери ще зарадват чирпанлии по време на Яворовите януарски дни

Четири премиери ще бъдат представени по време на тазгодишните Яворови януарски дни. Това каза за БТА главният експерт в отдел „Култура“ в община Чирпан Десита Петкова. Първата премиера ще бъде на постановката „Тренът“ по мотиви от „Хайдушки копнения“ и очеркът „В тренът“ на Пейо Яворов. Той ще се проведе във Военния клуб на 13 януари.

За първи път в родния град на Пейо Яворов ще бъде представена книгата на Маргарита Петкова „Още бели нощи“. Това ще стане във втория ден на форума, 14 януари.

Ден по-късно чирпанлии и гостите на града ще могат да гледат премиера на документалния филм „Интимно за кръга „Мисъл“ с режисьор Илия Костов. Той ще бъде представен от Костов и Исак Гозес.

На 17 януари ще бъде представена и книгата „Яворов“ на проф. Димитър Михайлов.

За първи път две от предвидените в програмата събития ще се проведат извън родния град на Яворов. На 16 януари в Стара Загора ще бъде представена книгата „Яворов“ на проф. Димиър Михайлов. А финалът ще бъде даден на 21 януари в художествената галерия в Раднево, където ще бъде проведена Яворова вечер под надслов „Яворов - втората еманация на българския гений“.

„Любопитното тази година е, че по време на Яворовите януарски дни ще бъде връчен и „Почетен ключ“ за значим принос в утвърждаването на Яворовото дело и творчество и за съхранение на българския дух и национална идентичност“, посочи още Петкова. Тя обясни, че предишният такъв ключ е притежание на Иван Гранитски.

Както БТА писа, за 56-и път на 13 януари в Чирпан ще бъдат открити Яворовите януарски дни, които са посветени на 146 години от рождението на поета. Традиционно програмата ще започне със запалване на огъня на Яворовата поезия в Къща музей „Пейо К. Яворов“, откъдето ще тръгне и шествие до едноименния парк. Там ще бъдат открити Яворовите януарски дни 2024 г. В първата вечер слово за Яворов ще произнесе Маргарита Петрова.

/ХТ/

Радка Георгиева отпразнува своя 100-годишен юбилей в присъствието на кмета на община Самоков

Тази вечер 100-годишната баба Радка Георгиева от самоковското Ново село отпразнува своя юбилей. Тя бе поздравена от близки, приятели, роднини, както и от кмета на община Самоков инж. Ангел Джоргов. Той присъства на празненството заедно със семейството си, поздрави столетницата и ѝ връчи почетен плакет на Община Самоков, букет с цветя и поздравителен адрес от името на общинската администрация.

„Казват, че да остарееш е благословия, се казва в поздравителния адрес. Житейският път е осеян с препятствия, преживени прекрасни моменти и мигове, които човек дълго ще помни. Казват, че животът се измерва не с вдишвания, а с моментите, които спират дъха, затова са спомените, но винаги, някъде там, всеки един човешки живот се съхранява като летопис на съдбата и там има от всичко по-малко. Защото прекрасните моменти са радостта, заради която живеем, а лошите са само, за да оценим добрите“, допълва кметът в поздравителния адрес.

Столетницата бе поздравена от председателя на местното читалище Бойка Михайлова, която ѝ връчи календара на селото и питка.

Радка Георгиева има две деца – дъщеря и син, който е покойник, четири внука, шест правнука и четири праправнука, разказа дъщерята на столетницата Иванка Георгиева. Тя пожела на всички здраве и допълни, че майка ѝ е много трудолюбив човек. „Майка ми работеше в няколко фабрики в града, обичаше и селската работа“, посочи Георгиева и каза, че баба Радка е пример за младото поколение.

На юбилея присъства и 95-годишната сестра на столетницата.

/РИ/

С богата програма в Чирпан ще бъде отбелязана 146-ата годишнина от рождението на Пейо Яворов

За 56-и път на 13 януари в Чирпан ще бъдат открити Яворовите януарски дни, които са посветени на 146 години от рождението на поета. Това става ясно от програмата на събитието. Традиционно програмата ще започне със запалване на огъня на Яворовата поезия в Къща музей „Пейо К. Яворов“, откъдето ще тръгне и шествие до едноименния парк. Там ще се състои откриването на Яворовите януарски дни 2024 г. В първата вечер слово за Яворов ще представи Маргарита Петрова.

На следващия ден, 14 януари, ще се проведе проведе награждаване на отличените в националния литературен конкурс „И ти си в мене - ти, родино моя“ и в Националния конкурс за рисунка „Недорисуван свят“.

Честванията в родния град на Яворов ще завършат на 17 януари с премиера на книгата „Яворов “ на проф. Димитър Михайлов, която ще бъде представена от проф. Иван Станков и проф. Михаил Неделчев.

Тазгодишните Яворовите януарски дни ще завършат на 21 януари в художествената галерия в Раднево, където ще бъде представена Яворова вечер под надслов „Яворов - втората еманация на българския гений“.

/ХК/

БТА

Читалището в ловешкото село Йоглав с тържество за празника на Съединението

По повод Съединението – 6 септември, читалището в ловешкото село Йоглав подготвя тържествено отбелязване на паметната дата

Читалището в ловешкото село Йоглав с тържество за празника на Съединението

По повод Съединението на България – 6 септември, Народно читалище „Пробуда 1926 г.“ в ловешкото село Йоглав подготвя тържествено отбелязване на паметната дата. Това ще се случи ден по-рано - днес, от 18:00 часа, съобщи за БТА секретарят на читалището Еленка Щерева.

Предвиден е рецитал от деца от селото и патриотични песни от представители на читалищата от седем села- Йоглав, Дойренци, Деветаки, Умаревци, Лисец, Горан и Дренов. Ще бъдат поднесени венци в знак на признателност пред паметника на загиналите във войните и ще се чуят гърмежи на черешови топчета.

Тържественото отбелязване на Съединението е част от проект на читалището „Съединението от 1885 година - урок за настоящето и бъдещето“ към културния календар на община Ловеч.

Целта на дейностите по него е да се затвърдят и разширят знанията на децата и младежите от село Йоглав за историята на Съединението и последващите войни. Да осъзнаят, че Съединението от 1885 г. е урок за настоящето и бъдещето, да се възпитат патриотизъм и родолюбие, добави Щерева.

По думите ѝ целта е също младото поколение и цялата местна общност да продължават ежегодната традиция на 6 септември за общоселско поклонение и тържествено честване на Съединението пред паметника на загиналите във войните йоглавчани.

По проекта са организирани среща-лектория на деца и ученици с о.з. Николай Василев, представяне на исторически факти и събития от Съединението от 1885 г., прожекция на филми, разглеждане на книги, изработване на картонен макет на паметника в Йоглав, рисуване на тема „Сговорна дружина планина повдига“. Младите хора са посетили и Регионалния исторически музей в Пловдив.

/РИ/

Лозница чества своя празник

  Лозница чества своя празник

С двудневни тържества в Лозница ще честват празника на града. Годишнината от обявяването на Лозница за град с указ на Държавния съвет от 4 септември 1974 г. се отбелязва всяка първа седмица на месец септември, каза за БТА Айше Реджеб, директор на дирекция „Култура“ в общината.

Първото известно име на селището е Кубадън, означаващо на турски кръстопът, възел на седем пътя, споменато и в османски регистър от 24 декември 1573 година. Според историческите сведения при направата на шосето Лозница – Ловско са намерени напълно запазени глинени старинни съдове. Оттам е изваден и надгробен камък с надпис на латински език. След разчитането му е установено, че е запазил тленните останки на знатен тракиец. Безспорно на това място през IV–V век е съществувало римско селище, посочи Реджеб. Тя добави, че следи от старобългарско селище, съществувало около VII–XI век, са открити в местността “Чучура”, на около километър североизточно от Лозница. Доказателство за това е добре запазена старобългарска керамика. От онова древно време са и надгробните могили в общината, тайните на повечето от които все още не са разгадани, каза още експертът.

Тя разказа, че богатата природа и удобното местонахождение на Лозница привличат погледите на преселници, като през 1903 г. в района пристигат няколко семейства от Ловешко - Севлиевския край. Три години по-късно започва трайното заселване на балканджии. Наред с увеличаването на броя на заселниците нараства и нуждата от училище. През 1909 г. се открива първото училище, а през 1912 г. се учредява и читалище “Пробуда”.

Историческата справка за община Лозница сочи, че започва нов етап в преселението, като след 1919 г. тук се заселват българи от Западните покрайнини. Идват и много добруджанци, в същото време са оземлени и настанени и бежанци от Беломорска Тракия. През 60-те години на ХХ в. се заселват хора от Пиринско и в края на 60-те и началото на 70-те пристигат и преселници от Родопите.

В началото на 30-те години името Кубадън е сменено официално в документите. Една от причините за преименуването на селището е свързана с прочутата по онова време американска лоза, пренесена и хванала корен за първи път именно тук, в земята на Лудогорието. Тя подсеща и за новото име на селището – Лозница.



/ВД/