На 17-ти март честваме гибелта на партизанския отряд "Чавдар"

Днес в село Рашково беше почетена паметта на загиналите от партизанския отряд "Чавдар" ботевградка област. Всяка година на 17-ти март на паметника на село Рашково жителите на селото и официални лица от целия регион поднасят своето уважение и почитат паметта на загиналите в антифашистката борба с поклон и венци. Присъстваха кметовете на селата Литаково, Рашково, Новачене, Краево и Радотина. 

По време на антифашистката борба Балканът става най-сигурното място и в него се укрива партизанския отряд "Чавдар"през периода между 19941 и 1944 г. Но в злокобната нощ на 13-ти март 1944 в региона нахлуват 780 жандармеристи и окупират селата Новачене, Литаково, Радотина, Рашково и Игнатица. Училищната сграда в Рашково е превърната в полицейски участък и в него са докарани 251 арестувани човека. Арестуваните са подложени на нечовешки мъчения и жестоки побоища. На петия ден след дълги и безмилостни изтезания полицаите решават, че няма да успеят да изтръгнат никаква информация за сподвижници и поддръжници и взимат решение да разтрелят 12 от арестуваните без съд и присъда. Единайсет мъже и една жена са отведени в местността "Брезовица" над село Литаково и е дадена заповед за разтрел. Но полицаите избрани за екзекутори стрелят във въздуха и никой не пада. При повторна заповед един от екзекуторите припада и тогава са извикани жандармеристи, които изпълняват екзекуцията. Дванайсет души политат от ръба на скалата към своето безсмъртие. 

Венци бяха поднесени и от инж. Иван Павлов. 

Навършват се 81 години от гибелта на 18 борци против фашизма в Ботевградския край. Народната памет пази и до днес спомена за борците против нацизма. Имената на една част от загиналите е издълбана в мемориалните плочи на братската могила в Рашково. Паметникът е колосален и жителите на селото полагат грижи да го поддържат и почистват. Всяка година те поднасят цветя.

Нов исторически комплекс „Балканци“ се открива в Троян

Нов исторически комплекс „Балканци“ се открива в Троян, съобщи за БТА Христо Калистерски, председател на Национално дружество „Традиция“.

В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти, архивни документи и информационни пана, е представена историята на 34-ти пехотен троянски полк и участието му във войните за национално обединение. В полка са участвали войници от днешните общини Троян, Априлци, Ловеч, Угърчин и Севлиево, разказа Калистерски.

Комплексът е разположен в родната къща на Спас Балевски, един от героите на военното формирование, която е паметник на културата. Наречен е „Балканци“ на името на марша, с който полкът е влизал в бой.

Идеята и реализацията на проекта са на местния клон на Национално дружество „Традиция“ и се осъществяват със съдействието на Община Троян, допълни той. Финансирането е по проект на Местната инициативна група „Троян, Априлци и Угърчин“ и е в размер на 120 000 лева.

/ХК/
БТА

Библиотеката в Търговище отбелязва 90-ата годишнина от откриването на Паметника на свободата на връх Шипка с образователна витрина

Библиотеката в Търговище отбелязва 90-та годишнина от откриването на Паметника на свободата на връх Шипка с образователна витрина. Тя може да бъде разгледана в „Детски отдел“ на културната институция, съобщи за БТА библиотекарят Марияна Николова.

На 26 август 1934 година е открит Паметникът на свободата на връх Свети Никола (Шипка). На откриването присъстват цар Борис ІІІ и министър-председателят Кимон Георгиев, както и десетки хиляди души, припомнят от екипа. Във витрината специално място е заделено за личността и за делото на Пеньо Атанасов Колев от търговищкото село Дралфа, по известен като Пеньо Бомбето, наричан Строителят на паметника на свободата. Краткият разказ описва началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране през пролетта на 1926 г.

Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от арх. Генчо Скордев. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко.

Пеньо Атанасов е сред личностите, оставили трайна следа и е в основата на признателността на поколенията. Той е роден през 1902 г. в Дралфа и най-големият обект в неговия професионален път безспорно е Шипченският паметник. И днес паметна плоча на родната му къща в селото напомня за труда му, местните хора не забравят стореното от него и бригадата му преди 90 години. През април 1928 г. е нает за довършването на паметника на Шипка, защото предприемачът, започнал строежа през 1926 г., е напуснал заедно с хората си поради лошите природо-климатични условия на върха. Ненавършилият 26 години Пеньо започва работа, заедно с 14 каменоделци. Строителите спят в четири изкопани от тях землянки. Материалите се доставят до върха с биволи, катъри, магарета и една желязна кола, а много често и на ръце. През 1929 г. успяват да доставят малък бензинов двигател, който значително ги улеснява. Строежът е завършен през 1930 г. След това Колев е майстор-строител в София, а през 1937 г. се завръща в родния край. Умира на 85 годишна възраст в Попово.

Пеньо Стоянов е почетен гражданин на Попово – удостоен е със званието през 2017 г., посмъртно. През 2019 г. в Търговище бе именувана улица на Пеньо Стоянов-Бомбето, което се намира в Промишлената зона на града. Подета е инициативата и вече няколко години активно се работи по нея за издигане на паметник на Пеньо Атанасов Колев в родното му село. С решение на Общинския съвет в Търговище бе определено и място за монумента, чийто автор е скулпторът Илия Иванов от Търговище. През 2019 г. пък Ивелин Иванов от Търговище, воден от родолюбиви чувства, поднови надгробната плоча на строителя на Паметника на свободата на връх Шипка.

Витрината в Регионалната библиотека е възможност децата и младите хора да се запознат с личността за земляка си Пеньо Бомбето и с перипетиите по изграждането на паметника.

/РБ/
БТА

Фестивалът „На хармана“ в Харманли събира за шести път ценители на българските фолклорни традиции, бит и култура

От шести до осми септември в Харманли ще се проведе шестото издание на фестивала „На хармана“. В него за поредна година организаторите от сдруженията „Бизнесът за Харманли“ и „Юнити“ са поканили участници, които пазят българските традиции и възраждат народния ни бит и култура. Това съобщи за БТА Христина Борисова, която е председател на „Юнити“ и експерт „Проекти“ в „Бизнесът за Харманли“.

И през тази година партньор на сдруженията за провеждането на тридневния форум е Община Харманли.

В рамките на фестивалните дни, които ще се проведат в градския парк "Димана Данева", до Сводестия мост в южния град, жителите и гостите на Харманли ще могат да опитат от гозби, приготвени по местни рецепти, да се запознаят с поминъка и традициите на района.

Включени са концерти на изпълнителите Яни Тонев и Росица Пейчева, а фолклорната програма ще бъде подкрепена в дните от танцови състави, певчески групи и читалищни ансамбли от общината.

Винен тур, който ще включва обиколка из прочутите изби в Харманлийско и конкурс за най-добър пчелен мед от Сакарско, са други от предизвикателствата пред участниците във фестивала.

Нестинарски танци и възстановка на традиционния обичай, свързан с гроздобера и мачкане на гроздето, също ще бъдат представени.

Сред най-атрактивните събития организаторите открояват работилницата за месене на хляб, за която вече има записани 50 деца от Харманли и региона.

Те препоръчват да не се пропуска и етнокъта, който сестрите Пенка и Дорка Иванови ще подредят на открито, за да представят наследството на харманлийското село Иваново с автентични обреди и ритуали, свързани с българската традиция. На мястото ще има възстановка на селска одая, ще бъдат показани попрелка и обредът "Меденци", който се извършва преди венчавката. Гостите ще могат да станат свидетели на това как в миналото се е извеждала от дома й по платното пребулена момата и вземането на прошка от родителите й, преди тя да пристане на своя избраник.

За втора поредна година фестивалът е финансиран по програма на Европейския съюз през проект "Живата сила на традициите" на Сдружение „Местна инициативна група Харманли" и всички прояви, включени в него са безплатни, информираха още организаторите.

/ТС/

БТА

Етнографският музей в Долна Оряховица ще покаже традиционни носии за горнооряховския регион

Етнографски музей Долна Оряховица ще бъде домакин на временната експозиция „Народни носии от горнооряховския край“, която ще бъде открита на 7 септември, съобщиха от Исторически музей – Горна Оряховица

Изложбата е част от празничната програма, посветена на 50-годишнината от обявяването на Долна Оряховица за град. В нея ще бъдат включени съхранени местни народни облекла, както и такива от Писарево, Първомайци и други населени места от региона. Специално за празничния ден ще бъде експонирана възстановка на старинна сукманена носия – изключително характерна в бита на селата от този район. Посетителите ще могат да видят също така запазени женски и мъжки пояси, накити, престилки и момински кърпички с типични за този край бродерии.

Куратор на изложбата е уредникът на долнооряховския музей Петър Георгиев, който от много години се занимава с традиционното облекло на българите.

В допълнение към празничната експозиция ще бъде представена и избрана част от произведенията на участниците в музейната образователна програма „Семейни съботи“ през този сезон. За първи път в десетилетната си история тя се проведе в два от музейните обекти на община Горна Оряховица. През месец юли заниманията бяха в горнооряховския музей, а през август - в Етнографския музей в Долна Оряховица.

Ваканционната програма това лято беше озаглавена „Роден край – ритми, багри, следи в земята“ и включваше разнообразни ателиета, свързани с етнографията, историята и археологията. Посетителите имаха възможност да се докоснат до старинни човешки знания и умения, да се запознаят отблизо с тънкостите на забравени и редки занаяти и да си тръгнат с оригинални сувенири, изработени от собствените им ръце. За любителите на музейните състезания бяха предвидени нови предизвикателства.

/ТС/

БТА

Държавният културен институт и Българското национално радио отправят виртуален музикален поздрав по повод Съединението на България на България

По повод официалните празници 6 септември – Съединението на Източна Румелия с Княжество България, и 22 септември – Обявяването на независимостта на България, Държавният културен институт (ДКИ) към министъра на външните работи и Българското национално радио (БНР) отправят съвместен виртуален музикален поздрав: специално видео с участието на Биг бенда на БНР и изпълнение на "Блус в 9" от българския джаз музикант и композитор Милчо Левиев, съобщават от екипа на ДКИ.

Инициативата е част от партньорското сътрудничество между двете институции, подписано на 12 юли 2022 г., с цел подготовка, реализация и популяризиране на национално и международно значими културни, социални и образователни инициативи. /ПВ/

/АКМ/
БТА

Дарителството е най-надеждният източник за обогатяване колекциите ни, каза директорът на Музея на занаятите в Троян Елеонора Авджиева

„Дарителството е в основата на създаването на музейните институции. Преди повече от 150 години започва музейното дело в България и то, предимно от археологическите дружества в по-големите градове, където краеведи с отношение към местно културно наследство събират материали от различно естество и ги даряват на едно определено място“, разказа за БТА Елеонора Авджиева, директор на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян (МНХЗПИ).

Такъв е случаят и с началото на музейното дело в Троян, където първата музейна сбирка е устроена в сградата на читалището. Тя е точно от такива стари вещи, които са подредени в определена среда и придобиват характер на музейна експозиция, допълни тя.

Авджиева определи музеите и читалищата като сродни културни институции, в основата на чието функциониране стои дарителството. „То е двигателят, живецът на тези институции. Съотнесено към днешна дата, за нас дарителството е най-надеждният източник на постъпване и обогатяване колекциите на нашия музей“, посочи тя.

На много места, включително и в Троян, галериите са част от структурата на музейни институции, посочи Авджиева.

Над 30 творби са дарени на фонд „Изобразително и приложно изкуство“ към троянския Музей на занаятите през последната година. Общо 26 платна на художника Петър Хаджиев са дарени на музея, основно от неговата дъщеря. Художниците Владимир Киров, Петя Димова, Василена Ганковска, Галя Герганова, Александър Телалим, които през годината са се представяли в галерия „Серякова къща“, която е един от музейните обекти, също са дали своя принос за обогатяване на музейните фондове.

Авджиева подчерта важната роля на уредника на галерията Мариела Шошкова за мотивирането на художници да правят дарения за колекциите на Музея на занаятите. Шошкова наскоро е отличена и от Министерството на културата със специална грамота за приноса ѝ към българската култура.

„Тя е човекът, който изгради галерия „Серякова къща“ до това, което е в момента – един пълноценен културен център със събития на много високо ниво. Най-важното в един такъв обект са хората, защото в него се влага много лична енергия“, посочи тя.

Авджиева разказа, че към галерията има толкова голям интерес от страна на артистични общности в града и страната, че графикът за 2025 година е почти пълен и се гледа в перспектива за 2026 година.

„На нашия музей особено прилягат галерията и фонд „Изобразително изкуство“, защото той няма етнографски профил. Не случайно, в името му имаме като ключови думи „художествени занаяти“ и „приложни изкуства“. Музеят на занаятите е специализиран музей, в който са представени занаятите, но акцентът е не върху тяхната утилитарна роля, а върху естетическото им представяне“, каза тя.

Винаги събирането на колекции и окомплектоването на музейните фондове в миналото е било с цел постигане на висока естетическа стойност. Това е и причината фондът ни за изобразително изкуство да е много добре окомплектован с произведения на големи местни и национални художници, посочи Авджиева.

Тогава Музеят е имал възможността да ги набави, докато днес, за съжаление, тя липсва. От тази гледна точка тези дарения са ни изключително полезни, защото се появи една празнота от един период, особено в кризисните години, в които в музеят не са постъпвали материали, допълни тя.

„От много десетилетия не съществува перо, с което да се правят откупки за музеите, те опитват да използват средства по проекти, което много трудно се случва, но предимно призовават за дарения, за да могат да попълват и окомплектоват своите колекции според профила на музея“, каза директорът.

Авджиева разказа, че ежегодно, част от работите от пленера „Вода, земя, огън“ в село Дълбок дол, постъпват във фонд „Керамика“. Във фонд "Изобразително и приложно изкуство" се пазят и дарените от художника - приложник Енчо Ганковски пет керамични пана.

През последните 12 месеца с нови придобивки могат да се похвалят и фондовете „Градска къща“, „Художествено металообработване“ и „Тъкани и облекла“.

В Музея на занаятите постъпват и археологически находки придобити в резултат на проучване на археологическите обекти „Римски кастел Состра“ и „Късноантична и средновековна крепост „Калето“ – с. Дебнево.

/ТС/
БТА

Почитаме Данаил Николаев

НА 29 август 1942 Г. УМИРА ЛЕГЕНДАРНИЯТ ГЕНЕРАЛ ДАНАИЛ НИКОЛАЕВ -- ПАТРИАРХЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА .

*Участва в Сръбско-турската и Руско-турската война (1877-1878). Командир на рота в Българското опълчение.
* Отличава се в боевете на Шипка и Шейново.
* Участва в Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война.
* Военен министър в навечерието на Балканските войни. Първият офицер, получил най-високото звание в Българската армия - генерал от пехотата.

Вечна слава и вечен поклон пред делата и жертвоготовността на великият българин - дал всичко в своя живот за България!
(От "Българофил".)

Мозаечни пана на „Богородична стъпка“ и курортно селище Старозагорски бани

 Източник община Стара Загора

Мозаечни пана, изобразяващи логата на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ и това на курортното селище Старозагорски бани вече красят населеното място, което е домакин на традиционния форум. Инициативата на „АртМозайка“ ЕООД е подкрепена от Община Стара Загора. Двете произведения бяха сътворени по време на родолюбивото събитие през почивните дни. В направата на паната се включиха гости и участници във фестивала, който събра хиляди любители на българските песни, танци, обичаи и дух.

„Паната са разположени в центъра на парка, където се провежда събора. Има още малко работа по постамента“, уточни кметският наместник на Старозагорски бани Станчо Станев.

Стойка Матева, ръководител на „АртМозайка“, сподели, че близо 2 хиляди фрагмента с размери малко над 1 см са събрали енергията на хората, поставили по едно парченце в красивата мозайка. „Съчетахме символите на фестивала, както и на Старозагорските бани – връх Момини гърди, минералната лековита вода, красотата на природата тук. Беше удоволствие да сътворим това пано, което подаряваме на курортното селище“, каза още Матева.

Още една забележителна мозаечна творба краси Стара Загора. Тя бе сътворена от майстори на този атрактивен вид изкуство по време на петото биенале „Мозайката днес“ под липите. С внушителни размери от 4 м височина и 3 м ширина паното вече събира погледите на преминаващите през подлеза на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Творбата е изпълнена с начупени керамични плочки, по оригиналната техника на модернизма – „тренкадис“, чийто „баща” е известният Антонио Гауди. Биеналето – традиционно събитие от културния календар на Стара Загора, бе организирано от „АртМозайка“, в сътрудничество с Общината в края на юни. 17 мозаисти от България – Антоанета Стоименова, Васка Атанасова, Иван Джиджев, Иван Монев, Мария Матовска, Мила Ботушева, Николина Георгиева, Петя Мод, Радка Маркова, Стойка –Тони Матева и Цвета Люцканова; от Италия – Грациела Кало, Соня Бианко, Зума Бигони, Оторина Караро, Мариа Де Каталдо, Габриела Веронеси; от Германия Фрауке Льофлер твориха фрагмент от илюстрация на Иван Енчев от обичаната българска приказка „Майчина сълза“ на Ангел Каралийчев. Амбицията на инициаторите е всяка година да бъде изработвано по едно пано, запечатало момент от българското литературно творчество. 

Автор: Красимира Кънева

В Радомир искат да поставят паметна плоча на Михаил Апостолов - Попето

Източник БТА

 
Общинският съвет в Радомир ще вземе решение за поставянето на паметна плоча в чест на герой от Радомирско

Докладна записка с предложение за поставяне на паметна плоча на Михаил Апостолов - Попето, е внесена до Общинския съвет в Радомир. Документът, публикуван на сайта на местната администрация, е подготвен от общинския съветник Илчо Йорданов и предстои да се разгледа на днешната сесия на местния законодателен орган.

Докладната е получила положително становище от кмета на общината Пламен Алексиев.

Михаил Апостолов Райнов, наричан още Попето или Михал Постолов, е роден на 8 януари 1871 г. в радомирското село Горна Диканя. Израства в бедно бежанско семейство от горноджумайското село Бистрица. Той е един от съратниците на Гоце Делчев и е сред загиналите за свободата на Македония. Апостолов е подофицер от Българската армия и деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Загива в бой с турската войска между кукушките села Чугунци и Гавалянци. Погребан е в двора на църквата в последното село.

Предстои паметната плоча в чест на героя да бъде монтирана на сграда частна собственост в Радомир. Средствата за изработването и поставянето ѝ са лични и ще бъдат дарени от вносителя на докладната.

/РБ/