Интервю с Хелиана Стоичкова - Волтовата дъга удари повечето хора

Хелиана Стоичкова е автор на над 35 книги, сред които е дълга поредица от приказки за деца, много книги с разкази и дори романи. Тя е завършила "Публична реч" и е работила над докторантура по драматургия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Днес книгите й преливат от богата сюжетност, която повежда читателя по неочаквани пътища.

Детските книги са много важни. Някои съвременни учени припомнят на читателите, че най-ключови в четивата за деца са посланията. Какви си посланията във вашите книги за най-малките читатели?

Наистина са важни, защото стоят на входа на огромния и необятен свят на литературата. Те посрещат детето и го подготвят за по-сериозните четива. Аз говоря, разбира се, за онези книги, които са предназначени за четене, а не за разглеждане. Защото книгите за разглеждане са предназначени за най-малките хора до 4 годишна възраст. След това детето е напълно способно да се научи да чете и на 5 тодишна възраст стотици страници не са никакъв проблем за него. Въпросът не е дали децата на тази възраст имат способността да разбират и да четат, а дали са научени и дали им е вменено от техните родители и възпитатели, че книгите са ценност. В този смисъл е изключително важно поуките и посланията в тези книги да са стойностни и да дават на детето добри културни и нравствени основи. Такива каквито родителите биха му дали. И така в моите книги посланията са класически. Бъди добър, не бъди себичен, не бъди груб. Важно е да си почтиелен и т.н. Но по-важно е, че аз се старая да поставям пред тях теми, които ще породят въпроси. Например какво означава да си специален, какво означава да си уникален. 

Например така осъжданата гордост от някои е много интересна тема. Защото има различни видове гордост. Гордея се с правилната постъпка на някого означава, че изпитвам одобрение и явно го показвам. Това не е грозна гордост. Докато има горделивост, която навлича ядове. Едно дете поставено пред темата разбира, че не е хубаво да си горделив, но не е лошо да изпитваш гордост по отношение на някои неща. И допускам, че това ще се оформи като въпрос, който детето ще зададе на родителите си. Би било прекрасно ако литературата за подрастващите хора ги въвлича в размишления и ги провокира да се обръщат към възрастните за отговори. 

Поредицата с детски приказки вече включва 25 книги. В момента работите ли над нова? Има ли ход напред към превръщането на тази колекция в едно колосално произведение?

Най-вероятно да. И да, в момента работя над следващата. Колекцията вече е огромна и е въпрос на време и натрупване да стане още по-красива. Хубавото при нея е, че е е разнообразна от една страна, предлага различни теми за размисъл. Още повече, че преминава във все по-сложни от сюжетна гледна точка наративи, което я обогатява. Виждаме, че структурно тя се върти около избраната още в началото концепция, но като сюжети тя вече премина в нова фаза от своето развитие и всяка история става все по-интересна. Не само, но добих още по-ясна представа какво искам да дам на децата. Не е достатъчно да напишеш едно сполучливо стихотворение. Трябва да имаш цялостна представа какво предаваш напред към младежите. 

Какви провокации отправя към вас битието и какво могат да очакват възрастните читатели от вас?

За възрастните читатели аз съм съвсем различен човек. Към децата съм внимателна, предпазлива, премерена и всичко, което правя има положително ориентирани послания. Докато когато говоря на възрастните аз показвам човешки низости неподозирани от някои. Показвам без задръжки предателството, измамата, жестокостта, лудостта и там няма място за милост. Защото е абсолютно излишно да омекотяваш разказа си. Ето ви един такъв. Човек ти казва по телефона, че те обича, но забравя да прекрати разговора и ти чуваш от другата страна какво говори за теб. Чуваш всички псувни, обиди и това унижение, което изпитваш докато слушаш не може да бъде облечено в красиви фрази. То е грозно, брутално, живо и наратива не е никак щадящ. С какви очи те гледа този толкова любвеобвилен индивид впоследствие? Време ли е да признае пред себе си, че е достигнал дъното и се е превърнал в чудовище. Време е, но той ще продължи с лъжите. Виждате ли, няма милост и няма шлифовка. Суров удар по действителността.

Някои читатели не искат да приемат, че има такива хора. По-лесно им е да повтарят, че изобличаването е неистинно. Така ще се окажат неподготвени, когато ги срещнат. Ще бъдат пометени от урагана на необяснимата злоба, на непредизвиканата мъст, на незаслужените жигосвания и откровени щети. 

Литературата дава възможност на автора да влезе в диалог както с читателите си така и с действителността. Сюжетността извира от живота или е отражение на вашата фантазия?

Една част от сюжетите са директно от живота. Читателят няма нужда от истинските имена на хората. За него следва да са любопитни начините на мислене и вида походка разказан по ръба на абсурда. Не всяка история е за злосторници. Има истории, които са за дълбоко объркани хора. Аз съм написала над 300 разказа. Там вече има доста широка палитра от сюжетности и наратива предлага постоянна неочаквана посока. Разбира се сред тези разкази го има и откровеният фантастичен момент. Човек, който има вградено записващо устройство и през жака си зарежда Вивалди. Има метафорични разработки, които говорят за овладяването на въздуха, или пък съществуването на Хранилището. Разказът с Хранилището е лек и на пръв поглед без ярък сюжет, но това, което той описва като реалия е стряскащо. Интересни са хипотезите, не толкова действието. 

Читателите рядко влизат в диалог по линия на съдържанието. В смисъл такива читатели се появяват спорадично. В по-голяма степен коментарите са по по отношение на емотивната функция на текста. Но и това не е малко. 

Писателят е особена птица, която лети във, около и над битието на ежедневието. Днешният свят е изключително сложен. Как това се отразява в книгите ви?

Волтовата дъга удари повечето хора, някои направо изпържи. Когато живееш в турбулентни времена не можеш да се правиш, че всичко е същото като преди. И не можеш да се отнасяш към читателя си безотговорно преструвайки се, че като човешка същност не следиш какво се случва по света. Още по-малко, че нямаш отношение. Това съвсем естествено се отразява и в литературата ти. Текстовете стават на някои места по-мрачни, а на някои места са доведени до дистопия. Защото някои потоци на дискурса са дистопични и това е видимо с просто око. Всички хора, които се преструват, че това е новото нормално ще останат много жестоко излъгани. Те не съзнават, че "модерно" не е равнозначно на "полезно" нито на мъдро. Модерно е равнозначно в по-голяма степен на волята на силните на деня. А какви са целите на силните на деня някои хора не желаят да разберат. В смисъл не желаят да научават. На тях им харесва картинката с палмичките на красивия плаж, яхтата някъде вътре в призрачно чистата вода и тази картинка им е толкова дълбоко набита колкото е напълно непостижима за тях. Те не осъзнават, че студената размяна на взаимни заплахи може много неочаквано да се превърне в гореща. И тогава и палмичките и яхтата ще бъдат изпепелени завинаги. Разбира се, ние продължаваме да се надяваме на мир и благоденствие за всички хора. Един съвременен човек трябва да отчита тези явления. Може да се преструва, че не го засягат, но поне трябва да е наясно с тях. 

И в този смисъл дистопичното зрънце никне и в литературата. Интерпретирано, огънато, метафоризирано. Представено на едно място по един начин, на друго по друг. Но абсурда трябва да бъде изобличаван. В разказа "добре информиран" аз се постарах да покажа как изглежда модерният мозъчно интубиран човек. Разказът е смешен, но може и да те разплаче. 

Социално ангажирана ли трябва да бъде литературата. Отговорна ли е към времето си или е поела по свой собствен път?

Литературата трябва да бъде отговорна. Това, че е отражение и резултат от конкретен дискурс не я прави преходна. Напротив. Прави я жива. Тя не може да съществува отвъд смисъла на понятията, които живеят вътре в този дискурс и са извлечени от него. Нито авторът нито литуратурата му са изолирани явления. И затова има актуални автори и такива, които се замитат под черджето. Те са неудобни със съжденията си и с начина си на мислене. Особено писатели, които провокират хората да се замислят над един или друг аспект на битието. Дори само една изолирана хипотеза, фантасмагория може да се окаже остро камъче навряно не където трябва. Обърнете внимание, че онези, които са популярни днес всичките говорят в синхрон с мейнстрийма. Това какво ви говори? Те са част от машинката. Докато истинската литература, стойностните текстове трябва да говорят и за истинският живот на хората. В него има достатъчно много от всичко. Има и фантастика, има и суров реализъм. Там вътре се раждат брилянтни метафори. 

Какви са перспективите за развитие на писаното слово в свят, който предлага аудиовизуален поток много по-лесен за смилане? 

Едни от най-мъдрите интелектуалци в момента в света ни  споделят хипотезата, че предстои свят без книги. Не защото устройствата ще ги изместят, а защото ще бъде наложен стереотип на поведение и съществуване, в който ниската класа няма да има достъп до знание и такива екстри като култура. Не технологията ще ограничи този достъп, а много по-кардинални решения. Разбира се те ни представят тази хипотеза като сюжет с отворен край. Не е задължително да се извърви този път, но е много вероятно. Респективно книгите няма да бъдат част от живота на простолюдието. Разбирайте простолюдие в смисъла на робска популация. Ако хората искат да продължат да се радват на всичко, което са имали те трябва да осмислят книгите не като артефакт от миналото, а по-скоро като един от мостовете по пътя за запазване на баланс. Интелектуален и социален баланс. Обърнете внимание колко драстично се подменят не само концепциите за живота, но цели конструкти вътре в науките. И това се случва във всяка област. Много скоро когнитивните способности на хората няма да им позволяват да разбират тези разбъркани предмети и ще се откажат и от това да учат. Не само от изкуството. Така, че проблемът не е в съществуването на технологииге, а в това как се използват те.  Абсолютно добър пример е разпада на водорода. В един случай той може да дава на хората топлина и блага, а в друг да ги унищожи.

Читателят е изправен пред огромен брой книги и изборът на тема, книга, посока става все по-труден. Какви книги четете вие, например?

Читателят има достъп до абсолютно всичко, което е създадено до момента и не е било тенденциозно унищожено, естествено. Ще му припомним, че градската библиотека в София по време на бомбардировките е унищожена и са загубени 40 000 тома. Представете си, че сред тях е имало и много ценни, редки или уникатни книжа. Точно толкова лесно е хората да загубят всичко и да трябва да събират парченце по парченце богатството на културата си и познанията наново. Малко хора се замислят за тези неща и мислят, че персоналните им протези ще бъдат вечни. Там вътре в тях има всичко. Не, това е само етап. Той не може да продължи дълго, защото показа какво влияние има над индивидуалната психика и над цялото общество. Да сме свързани винаги и по всяко време превърна нас в роби на протезите ни. Да не притежаваш умно устройство е направо скандално за повечето хора. Те не виждат каква сила има то. Те все още мислят, че то им дава повече от това, което им взима. Нека запитаме отвъд това, че ще си направим готини снимки и видеа на семейството то всъщност за какво друго ни върши работа? И ако някой ви каже "за всичко" това означава, че е готов да замени бързата информация за прогнозата за времето за няколко часа от живота си всеки ден. 

В този смисъл аз предпочитам да изкарвам времето си или в работа над моите книги или в усърдно прелистване на трудове от хора, които показват максимална адекватност. Това са книгите по социология, геополитика, философия и признавам, че не съм добър читател. Аз непрекъснато спирам, връщам се назад. Правя справки в други книги. Започвам една, оставям друга. Всичко ми е интересно. Защото това са различни гледни точки и ми харесва да откривам паралелите. Това беше особено валидно докато работех над докторантурата си. Та какви книги четеш ще определи и това кой си. Ако предпочиташ рецептурника значи си там. 

В творчеството ви се наблюдава и патриотична и модерна литература. Как се съвместяват жанрово в съзнанието ви?

Не се съвместяват. Това са съвсем отделни направления, по които работя. Модерните разкази са място, където си напълно свободен да представиш и най-щури фантастични сюжети. Докато сюжетността при поемите изисква отношение към реално случили се събития. Това, че е литературно произвнедение ми позволява дребни детайли да бъдат третирани не като грешки, ако не кореспондират на действителността, а като художествено решение. Но аз се стремя да се придържам към оригиналният исторически фрагмент. 

Къде е мястото на писателя? Като независим от социалните процеси наблюдател или като човек, който има активна позиция по отношение на важните въпроси?

А къде е мястото на един лекар? Това е въпрос на лично достойнство. До хората и на страната на хората. Всеки избира къде да застане. Писателят не е политик и едва ли ще иска да бъде такъв. В неговия свят, ако е широко скроен, има твърде много хипотези. А и самото понятие политик измести понятието държавник. Аз предпочитам да мисля, че ние имаме нужда от държавници, които заемат постовете си за да служат на народа си по най-добрия възможен начин. Това ме прави и идеалист. Така, че е хубаво писателите да имат позиция и отношение.  

Преди книгите имаха силата да променят нагласи, да събуждат съзнанието, да провокират въпроси и да тестват търпението на себелюбивите. Мислите ли, че все още имат тази сила с оглед на по-технологично развития свят?

Да, разбира се. Стига човек да може да чете. Защото ако срича съдържанието се разкрива твърде бавно и някои се отказват. Казвам го съвсем сериозно. Голяма част от днешните тинейджъри четат като първокласници. Сричат, не разбират смисъла на думите и респективно, когато ги накарат да прочетат "Под игото" или "Гъливер" те нищичко не разбират. Това не означава, че трябва да им превеждаме и адаптираме тези произведения. Означава, че те са полуграмотни. Една книга може да достигне само до четящи хора. И тогава вече, ако тя импонира съ съдържанието си, ако е попаднала в правилен етап от живота на индивида тя ще има какво да му даде. Технологичният свят не е проблем ако от малки хората са възпитавани кое от къде да взимат. От ябълката белем ябълки, не можем да наберем круши. 

Сред младите читатели е модерна в огромна степен мангата. Истории разказани в картинки. Мангата има своята стойност, но достатъчна ли е тя за развитието на подрастващите?

Мангата може да бъде много естетична и много интересна, но като едно от изкуствата до които човек се докосва. В съвремения свят и деца и възрастни са вманиачени по манга книгите и се наблюдава странно явление. Те твърдят, че са чели книги, но зад това твърдение има няколко десетки албума с картинки и толкова. Освен това мангата се разглежда лесно, много по-лесно от Талев. Талев не може да бъде разглеждан. Нито Йовков. Е, ако някой направи комикс по цялостното им творчество сигурно и до там ще стигнем. И в това няма лошо, но не може мангата да е единственото нещо, което един човек познава и използва от света на книгите. Обърнете внимание, че в момента има даже хистерично поведение по отношение на тези неща. Отворете протезите на хлапетата и ще видите, че между красивите картинки има страшно много кадри със брутално насилие и извращения. Това не е съдържание за подрастващи. А мангата е широко достъпна за всичките си фенове. Някога ни говореха, че цигарката на Ну Погоди е проблем. Отворете и вижте какви книги и какви изображения циркулират. Това е съдържание за възрастни. 

Какъв е живота на писателя. Много хора мислят, че е скучен и самотен. Вие как бихте го описали?

Всички, които чоплят в дебрите на душата, света на абстракциите и изкуството са особняци. Някои са откровено луди. Не очаквайте да им е скучно дори да изглеждат привидно сами. Не са сами.