Кървава Жътва, Боян Бойчев

В памет на Ради Бойчев

КЪРВАВА ЖЪТВА

Средата на лятото, 
Жега голяма, 
Жълтее тревата - 
Синът ми го няма. 

Ден като другите, 
Светът продължава, 
А аз съм погубен - 
Синът ми го няма. 

Шум, суета, 
Странна гълчава, 
А в мен - пустота - 
Синът ми го няма. 

Какво предстои?!
Аз съм измамен,  
Нетърпимо боли - 
Синът ми го няма. 

Сърцето кърви, 
Душата е няма, 
Кървава жътва - 
Синът ми го няма.

2026 г.

ВМЕСТО ДОВИЖДАНЕ

Защо така си тръгна, сине?
Защо избърза? Накъде поемаш?
Към какви ли върхове непокорени? 
Почакай. Накъде отиваш?

А аз не мога да те стигна...
Уж бърз съм. И съм маратонец. 
Бързаш... И остават само спомени. 
Обичам те! Не ни напускай, сине...

И кой ще пътешества по света? 
Нали от малък все това мечтаеш. 
Нали жадуваше света да опознаеш. 
Кой ще ни разхожда по света? 

А твоята чувствителна душа 
За този свят ли бе създадена? 
На показ как да е извадена? 
И я боли добрата ти душа...

Трябваше, трябваше да те спасим. 
Бяхме длъжни. Ти сам вярваше
Как в крайна сметка ще се справиш. 
Та ти си силен! Прости ми, сине...

Сега срещу неправдите навред, 
Сине, с вяра кой ще се бунтува? 
За справедливост кой ли ще воюва? 
Кажи ми, моето пораснало момче. 

Подай ръката си. Думите да чуя. 
Да прегърна мъжките ти рамене. 
Всичко да постигнеш, мили сине, 
Ти можеш, ти си толкоз умен.

А си тръгваш, без да се сбогуваш. 
Защо не слушаш стария си татко? 
Защо животът е жесток и кратък? 
Недоизказани са времето и думите...

Къде си, сине? Моля те, не бързай! 
Ала тръгваш по безкраен път, 
Огрян от светлина, към светъл връх...
А мечтите, сине, кой ще сбъдва?

Аз знам. Ти няма да си тръгнеш.
В душите ни е твоята душа.
И тази тиха светлина, и доброта 
В очите ти струи. Пак ще ни прегърнеш.

2026 г.

Коледно литературно четене в Плевен

Коледно литературно четене организира плевенското Дружество на писателите в залата на Художествена галерия Дарение "Колекция Светлин Русев" в града.

Вечерта откри със свои стихове, посветени на Игнажден, председателят на писателското сдружение Нина Чилиянска. Тя беше и водещ на четенията.

Плевенските поети представиха произведения, които сами бяха подбрали, без предварително зададена тема, но преобладаваха, посветени на предстоящите празници.

Пред публиката свои произведения прочетоха членовете на Дружество на писателите - Ангел Христов, Атанас Славчев, Боян Горанов, Витка Витанова, Валери Петров, Ваня Йотова, Гюлшен Алиева, Страхил Ерменков, Татяна Любенова.

Атанас Славчев представи свои миниатюри, а Ангел Христов – сатира.

„Ние писателите, както всички хора, искаме да изпратим подобаващо старата година и за новата да си пожелаем здраве и творчески успехи. Дано на лавиците на читателите да има нови книги, да се напишат нови разкази и стихове“, каза за БТА секретарят на дружеството Татяна Любенова.

За доброто настроение на присъстващите спомогнаха изпълненията на флейта на ученичката от плевенското Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“ Тереза Христова.

/ТС/

БТА

Родина, Александър Геров

Невидими оръдия гърмят.

Висят над мен разкъсани просторите.
- Родино моя, трескава земя,
какво направиха със тебе хората?

Моретата се блъскат о брега
и планините се забулват с облаци.
И нещо страшно готвят ти сега
големите водачи на пророците.

Аз ще дочакам оня час велик,
когато с остри, светкащи зеници
ще тръгна като беден, прост войник,
за да те браня, майко, от войниците.

Аз ще те браня, майчице земя -
ще браня твойте птици и животни
и своята настръхнала съдба
докрай ще нося гордо и безропотно.

Когато падна смъртно наранен,
ще затръбят от болка ветровете
и мойто знаме - родното небе -
ще ме обсипе с блясъци и ордени.

Тогаз ще дойде Ботевия вълк,
ще клекне, ще ми ближе кротко раните
и аз щастлив навеки ще заспя,
защото вярно и докрай те браних.

1940

Перце, Ники Комедвенска

 „Този свят превъртя. И лечение няма!

Във гърдите му чука студено сърце.

А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,

води шарено куче и десет овце.

Този свят е на път да се срине тотално,

Бог отгоре задрасква последното днес.

Само долу Стоян като пряспа е бялнал

десетте си овце и овчарския пес.

Той така и не чу за световната лудост...

Хапна хлебец и сол и си легна във шест.

Сутринта се събуди. И божичко! Чудо!

Две овце се обагнили кротко нощес.

И се цветна на къра поредното утро,

а денят се разлисти, от слънце облян...

Повъртя се бездомен и легна във скута

като третото агне на оня Стоян.

Този свят се затри! Падна в собствена бездна.

После Бог го издуха... Ненужно перце!

А Стоян, не разбрал, че светът е изчезнал,

кротко водеше своите бели овце...“

Ники Комедвенска