На 17-ти март честваме гибелта на партизанския отряд "Чавдар"

Днес в село Рашково беше почетена паметта на загиналите от партизанския отряд "Чавдар" ботевградка област. Всяка година на 17-ти март на паметника на село Рашково жителите на селото и официални лица от целия регион поднасят своето уважение и почитат паметта на загиналите в антифашистката борба с поклон и венци. Присъстваха кметовете на селата Литаково, Рашково, Новачене, Краево и Радотина. 

По време на антифашистката борба Балканът става най-сигурното място и в него се укрива партизанския отряд "Чавдар"през периода между 19941 и 1944 г. Но в злокобната нощ на 13-ти март 1944 в региона нахлуват 780 жандармеристи и окупират селата Новачене, Литаково, Радотина, Рашково и Игнатица. Училищната сграда в Рашково е превърната в полицейски участък и в него са докарани 251 арестувани човека. Арестуваните са подложени на нечовешки мъчения и жестоки побоища. На петия ден след дълги и безмилостни изтезания полицаите решават, че няма да успеят да изтръгнат никаква информация за сподвижници и поддръжници и взимат решение да разтрелят 12 от арестуваните без съд и присъда. Единайсет мъже и една жена са отведени в местността "Брезовица" над село Литаково и е дадена заповед за разтрел. Но полицаите избрани за екзекутори стрелят във въздуха и никой не пада. При повторна заповед един от екзекуторите припада и тогава са извикани жандармеристи, които изпълняват екзекуцията. Дванайсет души политат от ръба на скалата към своето безсмъртие. 

Венци бяха поднесени и от инж. Иван Павлов. 

Навършват се 81 години от гибелта на 18 борци против фашизма в Ботевградския край. Народната памет пази и до днес спомена за борците против нацизма. Имената на една част от загиналите е издълбана в мемориалните плочи на братската могила в Рашково. Паметникът е колосален и жителите на селото полагат грижи да го поддържат и почистват. Всяка година те поднасят цветя.

Емил Левков с нова книга - Злините идват по три

В началото на 25-та година излезе от печат новата книга на Емил Левков "Злините идват по три". В нея има две криминални новели и един разказ, които вдигат напрежението пред читателя толкова осезаемо и интензивно, че не му позволяват да пусне книгата докато не стигне до самия й край. Това е третата книга на Емил Левков и тя е белязана от модерния дух на съвремието задъхано от интензивно и силно драматично битие. Героите преминават през сложни и преплетени отношения свързани с разплитането на престъпления извършени с особена жестокост. Там, където едни биха отстъпили с огорчение и биха поели по пътя си преглътнали поредното разочарование други взимат нещата в свои ръце обзети от желание за мъст и грозни отмъщения. Поредица от отмъщения готови да стигнат до края. И без капка милост са изпълнени наказанията и отмъстителните ходове. Онези, които са провокирали този грохотен гняв са изправени пред въпроса за собственото си оцеляване. Дали ще оживеят ще разберете от първата новела в книгата. 

Много са интересни новелите на Емил Левков. Те не хабят време в дълги описателни картини, а директно представят напрегнатото действие в интензивен и изключително диалогичен вид. През речта на героите успяваме да уловим и нюансите на дълбокия смисъл защо се случва всичко описано в книгата. Защото отговорите на въпроса "защо" е в основата на пътешествието и в голяма степен те са шокиращи. 

Първата книга на Емил Левков носи заглавието "Заплаха" и в нея има две изключително интригуващи творби озаглавени "Прокоба" и "Пречупването на души". Новелите предизвикват огромен интерес от страна на читателите и веднага след първата книга излизат втората и третата. Ще очакваме и следващите произведения на Емил Левков, те определено приковават вниманието на читателя.

Какво представляват вотивите

Вотивите (от. лат. vote – обещание, обет) са оброчни фигурки, чрез които хората отправят молба за изцеление, за покровителство или ги поднасят в знак на благодарност. Вотивите са оставяни в църкви, параклиси или други места със сакрално значение – аязмо, оброчище и др. Връзват ги с червен конец, пришиват ги на червен плат или ги закрепват с восък към иконите. Поднасянето на вотив е личен акт и рядко се случвало да излиза извън най-близкия кръг и някой да дарява за чужди хора, страдания и молби.
Оброчните фигурки имат различни форми и размери, в зависимост от тяхното предназначение. Те могат да бъдат за общо здраве – с формата на цели човешки фигури. Вотивите с молба за добиване на дете са с изображения на бременна жена, бебе, люлка с новородено. При молба за изцеление се поднасят фигурки, представящи части от човешкото тяло. В зависимост от болестта, болното място или недъга, те могат да наподобяват ръка, крак, око, ухо, женски гърди и др. Изобразяването на домашни животни е свързано с молба за здраве на добитъка, а яремът (дървено приспособление, в което се впряга рогат добитък) включва пожеланието за богата реколта.

Вотивите през Възраждането се изработват от майстори златари, които използват сплави от благородни метали. Предпочитани са фигурки със съдържание на сребро в сплавта, което е свързано с вярата в лечителната и апотропейната (магично-предпазваща) функция на среброто.

Източник: Исторически музей